Очаквах

26 sept 2009, 9:54

Poesía

501 0 6

ОЧАКВАХ

Вечер оставях вратата незаключена.

През нея влизаше мракът запъхтян.

При всеки шум трепвах като куче,

с душа съблечена очаквах те без срам.

От чакане косите отдавна побеляха,

отключена остана моята врата.

Замръзна душата ми под чужда стряха -

само празни мисли идват на ята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2009-09-27T00:13:16+03:00

Вратата трябва да е винаги открехната.
Поздрави, Мимо!
stef_bobi (Яна)

2009-09-26T22:58:42+03:00

Много очаквания и надежди си тръгват преди да открехнат входната врата. Хареса ми.
anvedi (Ани Виделова)

2009-09-26T20:01:41+03:00

Все чакаме за жалост!Поздрав!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-09-26T19:00:24+03:00

Хубаво,но тъжно!
face04 (Таня Кирилова)

2009-09-26T10:59:22+03:00

Тъжно,но и толкова истинско откровение...направо от душата ти.Прекрасен стих!
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-09-26T10:08:01+03:00

...вратата незаключена...начин на мислене. Благородството на очакването - без тежки катинари!Поздрав!