Очаквах

Poetry

665 0 6

ОЧАКВАХ

Вечер оставях вратата незаключена.

През нея влизаше мракът запъхтян.

При всеки шум трепвах като куче,

с душа съблечена очаквах те без срам.

От чакане косите отдавна побеляха,

отключена остана моята врата.

Замръзна душата ми под чужда стряха -

само празни мисли идват на ята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Вратата трябва да е винаги открехната.
Поздрави, Мимо!

2009-09-27T00:13:16+03:00
stef_bobi (Яна)

Много очаквания и надежди си тръгват преди да открехнат входната врата. Хареса ми.

2009-09-26T22:58:42+03:00
anvedi (Ани Виделова)

Все чакаме за жалост!Поздрав!

2009-09-26T20:01:41+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Хубаво,но тъжно!

2009-09-26T19:00:24+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Тъжно,но и толкова истинско откровение...направо от душата ти.Прекрасен стих!

2009-09-26T10:59:22+03:00