26 сент. 2009 г., 09:54

Очаквах 

  Поэзия
502 0 6

                ОЧАКВАХ

 

Вечер оставях вратата незаключена.

През нея влизаше мракът запъхтян.

При всеки шум трепвах като куче,

с душа съблечена очаквах те без срам.

 

От чакане косите отдавна побеляха,

отключена остана моята врата.

Замръзна душата ми под чужда стряха -

само празни мисли идват на ята.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??