Очаквам неочакваното от моята съдба, но пак изненздана оставам, от обстоятелствата в живота.... Бързам и се лутам- между радости,копнежи и тревоги, но все равносметката се губи, не излиза сметката накрая. Каквото съм раздала- печалба е за мен, щастлива съм че съм успяла, на някого да помогна, но пак виновна излизам накрая! Събирам в сърцето си всичко и после изчислявам, какво за мен остава- но оказва се че това е единствено самотата!!!
Да,мила,благодаря ти за коментара!Наистина си права!Мислех и аз отначало така да го напиша,но накрая реших да опиша просто това което излиза накрая,а не това което наистина и да беше станало бих преглътнала и т.н.
"Събирам в сърцето си всичко
и после изчислявам,
какво за мен остава-
но оказва се че това е
единствено самотата!!!"
Аз го чувствам и виждам така:
"Събирам каквото в сърцето е останало
не изчислявам, а разпръсвам по вятъра.
Без значение, дали за мен ще остане-
нали ще са сити...поне птиците..."
Защото, ако изчисляваш излиза, че си правиш равносметка или сметка за някаква печалба.
Можеш да пипнеш ритъма на много места!
Успех, надявам се да съм помогнала!
Браво!Като очакваш неочакваното,по-трудно би ти се случило нещо,което би те изненадало неприятно,понеже в повечето случаи очакваме лошото,за да не ни дойде като гръм от ясно небе!!Поздрав за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.