Oct 5, 2006, 2:09 PM

Очаквам неочакваното

  Poetry
936 0 18
Очаквам неочакваното
от моята съдба,
но пак изненздана оставам,
от обстоятелствата в живота....
Бързам и се лутам-
между радости,копнежи и тревоги,
но все равносметката се губи,
не излиза сметката накрая.
Каквото съм раздала-
печалба е за мен,
щастлива съм че съм успяла,
на някого да помогна,
но пак виновна излизам накрая!
Събирам в сърцето си всичко
и после изчислявам,
какво за мен остава-
но оказва се че това е
единствено самотата!!!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Хриси!
  • Да,мила,благодаря ти за коментара!Наистина си права!Мислех и аз отначало така да го напиша,но накрая реших да опиша просто това което излиза накрая,а не това което наистина и да беше станало бих преглътнала и т.н.
  • "Събирам в сърцето си всичко
    и после изчислявам,
    какво за мен остава-
    но оказва се че това е
    единствено самотата!!!"
    Аз го чувствам и виждам така:
    "Събирам каквото в сърцето е останало
    не изчислявам, а разпръсвам по вятъра.
    Без значение, дали за мен ще остане-
    нали ще са сити...поне птиците..."
    Защото, ако изчисляваш излиза, че си правиш равносметка или сметка за някаква печалба.
    Можеш да пипнеш ритъма на много места!
    Успех, надявам се да съм помогнала!
  • Благодаря ви от все сърце Дими и Христо!
  • Направи така, че в сърцето ти да остане любов!!!
    Поздрави за стиха, Галя!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...