Oct 5, 2006, 2:09 PM

Очаквам неочакваното

  Poetry
934 0 18
Очаквам неочакваното
от моята съдба,
но пак изненздана оставам,
от обстоятелствата в живота....
Бързам и се лутам-
между радости,копнежи и тревоги,
но все равносметката се губи,
не излиза сметката накрая.
Каквото съм раздала-
печалба е за мен,
щастлива съм че съм успяла,
на някого да помогна,
но пак виновна излизам накрая!
Събирам в сърцето си всичко
и после изчислявам,
какво за мен остава-
но оказва се че това е
единствено самотата!!!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Хриси!
  • Да,мила,благодаря ти за коментара!Наистина си права!Мислех и аз отначало така да го напиша,но накрая реших да опиша просто това което излиза накрая,а не това което наистина и да беше станало бих преглътнала и т.н.
  • "Събирам в сърцето си всичко
    и после изчислявам,
    какво за мен остава-
    но оказва се че това е
    единствено самотата!!!"
    Аз го чувствам и виждам така:
    "Събирам каквото в сърцето е останало
    не изчислявам, а разпръсвам по вятъра.
    Без значение, дали за мен ще остане-
    нали ще са сити...поне птиците..."
    Защото, ако изчисляваш излиза, че си правиш равносметка или сметка за някаква печалба.
    Можеш да пипнеш ритъма на много места!
    Успех, надявам се да съм помогнала!
  • Благодаря ви от все сърце Дими и Христо!
  • Направи така, че в сърцето ти да остане любов!!!
    Поздрави за стиха, Галя!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...