5 окт. 2006 г., 14:09

Очаквам неочакваното

935 0 18
Очаквам неочакваното
от моята съдба,
но пак изненздана оставам,
от обстоятелствата в живота....
Бързам и се лутам-
между радости,копнежи и тревоги,
но все равносметката се губи,
не излиза сметката накрая.
Каквото съм раздала-
печалба е за мен,
щастлива съм че съм успяла,
на някого да помогна,
но пак виновна излизам накрая!
Събирам в сърцето си всичко
и после изчислявам,
какво за мен остава-
но оказва се че това е
единствено самотата!!!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Хриси!
  • Да,мила,благодаря ти за коментара!Наистина си права!Мислех и аз отначало така да го напиша,но накрая реших да опиша просто това което излиза накрая,а не това което наистина и да беше станало бих преглътнала и т.н.
  • "Събирам в сърцето си всичко
    и после изчислявам,
    какво за мен остава-
    но оказва се че това е
    единствено самотата!!!"
    Аз го чувствам и виждам така:
    "Събирам каквото в сърцето е останало
    не изчислявам, а разпръсвам по вятъра.
    Без значение, дали за мен ще остане-
    нали ще са сити...поне птиците..."
    Защото, ако изчисляваш излиза, че си правиш равносметка или сметка за някаква печалба.
    Можеш да пипнеш ритъма на много места!
    Успех, надявам се да съм помогнала!
  • Благодаря ви от все сърце Дими и Христо!
  • Направи така, че в сърцето ти да остане любов!!!
    Поздрави за стиха, Галя!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...