5 окт. 2006 г., 14:09

Очаквам неочакваното

932 0 18
Очаквам неочакваното
от моята съдба,
но пак изненздана оставам,
от обстоятелствата в живота....
Бързам и се лутам-
между радости,копнежи и тревоги,
но все равносметката се губи,
не излиза сметката накрая.
Каквото съм раздала-
печалба е за мен,
щастлива съм че съм успяла,
на някого да помогна,
но пак виновна излизам накрая!
Събирам в сърцето си всичко
и после изчислявам,
какво за мен остава-
но оказва се че това е
единствено самотата!!!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Хриси!
  • Да,мила,благодаря ти за коментара!Наистина си права!Мислех и аз отначало така да го напиша,но накрая реших да опиша просто това което излиза накрая,а не това което наистина и да беше станало бих преглътнала и т.н.
  • "Събирам в сърцето си всичко
    и после изчислявам,
    какво за мен остава-
    но оказва се че това е
    единствено самотата!!!"
    Аз го чувствам и виждам така:
    "Събирам каквото в сърцето е останало
    не изчислявам, а разпръсвам по вятъра.
    Без значение, дали за мен ще остане-
    нали ще са сити...поне птиците..."
    Защото, ако изчисляваш излиза, че си правиш равносметка или сметка за някаква печалба.
    Можеш да пипнеш ритъма на много места!
    Успех, надявам се да съм помогнала!
  • Благодаря ви от все сърце Дими и Христо!
  • Направи така, че в сърцето ти да остане любов!!!
    Поздрави за стиха, Галя!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...