5.10.2006 г., 14:09

Очаквам неочакваното

930 0 18
Очаквам неочакваното
от моята съдба,
но пак изненздана оставам,
от обстоятелствата в живота....
Бързам и се лутам-
между радости,копнежи и тревоги,
но все равносметката се губи,
не излиза сметката накрая.
Каквото съм раздала-
печалба е за мен,
щастлива съм че съм успяла,
на някого да помогна,
но пак виновна излизам накрая!
Събирам в сърцето си всичко
и после изчислявам,
какво за мен остава-
но оказва се че това е
единствено самотата!!!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Хриси!
  • Да,мила,благодаря ти за коментара!Наистина си права!Мислех и аз отначало така да го напиша,но накрая реших да опиша просто това което излиза накрая,а не това което наистина и да беше станало бих преглътнала и т.н.
  • "Събирам в сърцето си всичко
    и после изчислявам,
    какво за мен остава-
    но оказва се че това е
    единствено самотата!!!"
    Аз го чувствам и виждам така:
    "Събирам каквото в сърцето е останало
    не изчислявам, а разпръсвам по вятъра.
    Без значение, дали за мен ще остане-
    нали ще са сити...поне птиците..."
    Защото, ако изчисляваш излиза, че си правиш равносметка или сметка за някаква печалба.
    Можеш да пипнеш ритъма на много места!
    Успех, надявам се да съм помогнала!
  • Благодаря ви от все сърце Дими и Христо!
  • Направи така, че в сърцето ти да остане любов!!!
    Поздрави за стиха, Галя!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...