13 feb 2019, 0:09

Очакван епилог 

  Poesía » De amor, Verso libre
453 0 0

Отново съм сама.

Отново сърцето плаче неутешимо. 
Отново се питам защо?

Последният кръг на Ада

не ми ли стигна,

че се върнах пак.

В коя миша дупка навря любовта?

Къде я скри? 

Нима аз не ти бях достатъчна,

нима просто забрави обещанията?

Питам се кое бе развръзката между нас?

Аз мисля,че с теб вече сме пред епилог.

И,ако ще свърши, нека поне да е земетръсно.

© Цвете Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??