13.02.2019 г., 0:09

Очакван епилог

637 0 0

Отново съм сама.

Отново сърцето плаче неутешимо. 
Отново се питам защо?

Последният кръг на Ада

не ми ли стигна,

че се върнах пак.

В коя миша дупка навря любовта?

Къде я скри? 

Нима аз не ти бях достатъчна,

нима просто забрави обещанията?

Питам се кое бе развръзката между нас?

Аз мисля,че с теб вече сме пред епилог.

И,ако ще свърши, нека поне да е земетръсно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвете Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...