17 nov 2008, 8:19

Очакване

  Poesía
965 0 11
Отрови моя свят. И го захвърли.
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза.
(Не със меч, а с меките си длани.)
Впи се в мене - като организъм,
който трябва с чувства да нахраня.
Попари моя блян. И го съсипа.
(Наново аз не смея да мечтая.)
Аз съм просяк с отеснели дрипи,
обречен да се мъчи до безкрая.
Избяга ти от мен. Не се завърна.
(А много по-красиви бяхме двама.)
Отчаяно се свих - да ме прегърнеш.
Но образът ти все така го нямаше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....