Очакване
Отрови моя свят. И го захвърли.
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза.
(Не със меч, а с меките си длани.)
Впи се в мене - като организъм,
който трябва с чувства да нахраня.
Попари моя блян. И го съсипа.
(Наново аз не смея да мечтая.)
Аз съм просяк с отеснели дрипи,
обречен да се мъчи до безкрая.
Избяга ти от мен. Не се завърна.
(А много по-красиви бяхме двама.)
Отчаяно се свих - да ме прегърнеш.
Но образът ти все така го нямаше...
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза.
(Не със меч, а с меките си длани.)
Впи се в мене - като организъм,
който трябва с чувства да нахраня.
Попари моя блян. И го съсипа.
(Наново аз не смея да мечтая.)
Аз съм просяк с отеснели дрипи,
обречен да се мъчи до безкрая.
Избяга ти от мен. Не се завърна.
(А много по-красиви бяхме двама.)
Отчаяно се свих - да ме прегърнеш.
Но образът ти все така го нямаше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
