s7r (Валери Шуманов)
256 444
17.11.2008 г., 8:19 ч.

Очакване 

  Поезия
820 0 11
Отрови моя свят. И го захвърли.
(Бунището грознееше наблизо.)
Преряза с думи смутното ми гърло.
(Дори не ми издаде епикриза.)
Почерни моя ден. И го прониза.
(Не със меч, а с меките си длани.)
Впи се в мене - като организъм,
който трябва с чувства да нахраня.
Попари моя блян. И го съсипа.
(Наново аз не смея да мечтая.)
Аз съм просяк с отеснели дрипи,
обречен да се мъчи до безкрая.
Избяга ти от мен. Не се завърна.
(А много по-красиви бяхме двама.)
Отчаяно се свих - да ме прегърнеш.
Но образът ти все така го нямаше...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Творчеството ти води до сигурно пристрастяване!!!Поздравявам те!!!
  • почувствах... (hug)
  • позната ми е до болка, тази БОЛКА
    Поздрав за умело пресъздадените парливи, болезнени чувства
  • Браво, Валери!
  • Радост за окото ми и наслада за душата ми е твоя стих! Браво, момче!
  • Прекрасен стих! Харесва ми как преплиташ думите...
  • Днес наистина попадам на отлични творби. Валери, имам чувството, че това е един от най-хубавите ти стихове. Радост бе за мен да го прочета, браво!
  • Какви силни стихове пишеш - заслужава си да бъдат в "Антология на
    млади творци"!!!
  • Поздравления Валери!
  • " Избяга ти от мен. Не се завърна.
    (А много по-красиви бяхме двама.)"- ако любовта е била истинска, то тя ще се завърне и магнетично теб ще обгърне, а ако не стане то значи тепърва ще ти предстои и няма да почерня твоите дни!
    Поздравления за хубавия, макар и тъжен стих!
  • Тъжно,но силно,истинско!
Предложения
: ??:??