14 jun 2007, 13:45

ОЧАКВАНЕ

  Poesía
717 0 5
ОЧАКВАНЕ

Защо не ме поглеждаш
               във очите?
                 Страхуваш ли се?
                          Не, недей! Отдавна
           видях - и съм наясно -
                  със искрите,
                     със пламъците странни
                              в твоя поглед,
                                когато разговаряме.
             Спокойно....
Не зная как
          и подир колко време -
                    навярно в друг живот -
                                  но ще сме заедно,
 защото при прераждане
                 остава най-чистото
                           и най-дълбоко чувство,
                                         за да пребъде!
А сега - не скривай
             очите си от мен!
                       Така ще можем
                               да изживеем дните си
      докрая!
                     Подай ръка и просто
                                продължи по пътя си...
            Очакването прави
              пътуването
                не така мъчително!
Помни, 
             че аз те чакам там,
                                           в отвъдното...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не е премиренчество ,а МЪДРОСТ!
    Прекрасен стих!
  • Звучи примирено,но силно и с една неочаквана решителност
  • Натъжава стиха ти!

    Когато не можем да имаме нещо, в този живот, дали ще бъдем щастливи, ако го имаме в отвъдния???
    Поздрав!
  • Поздрави, Теменужке!
    Натъжи ме, но много ми хареса!
  • Теменужке , мила дружке, много си приличаме с теб , че надничаме в отвъдното, но сега сме още тук и се радваме на красотата около нас! Поздравявам те!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...