14 июн. 2007 г., 13:45

ОЧАКВАНЕ

719 0 5
ОЧАКВАНЕ

Защо не ме поглеждаш
               във очите?
                 Страхуваш ли се?
                          Не, недей! Отдавна
           видях - и съм наясно -
                  със искрите,
                     със пламъците странни
                              в твоя поглед,
                                когато разговаряме.
             Спокойно....
Не зная как
          и подир колко време -
                    навярно в друг живот -
                                  но ще сме заедно,
 защото при прераждане
                 остава най-чистото
                           и най-дълбоко чувство,
                                         за да пребъде!
А сега - не скривай
             очите си от мен!
                       Така ще можем
                               да изживеем дните си
      докрая!
                     Подай ръка и просто
                                продължи по пътя си...
            Очакването прави
              пътуването
                не така мъчително!
Помни, 
             че аз те чакам там,
                                           в отвъдното...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това не е премиренчество ,а МЪДРОСТ!
    Прекрасен стих!
  • Звучи примирено,но силно и с една неочаквана решителност
  • Натъжава стиха ти!

    Когато не можем да имаме нещо, в този живот, дали ще бъдем щастливи, ако го имаме в отвъдния???
    Поздрав!
  • Поздрави, Теменужке!
    Натъжи ме, но много ми хареса!
  • Теменужке , мила дружке, много си приличаме с теб , че надничаме в отвъдното, но сега сме още тук и се радваме на красотата около нас! Поздравявам те!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...