14 июн. 2007 г., 13:45

ОЧАКВАНЕ

718 0 5
ОЧАКВАНЕ

Защо не ме поглеждаш
               във очите?
                 Страхуваш ли се?
                          Не, недей! Отдавна
           видях - и съм наясно -
                  със искрите,
                     със пламъците странни
                              в твоя поглед,
                                когато разговаряме.
             Спокойно....
Не зная как
          и подир колко време -
                    навярно в друг живот -
                                  но ще сме заедно,
 защото при прераждане
                 остава най-чистото
                           и най-дълбоко чувство,
                                         за да пребъде!
А сега - не скривай
             очите си от мен!
                       Така ще можем
                               да изживеем дните си
      докрая!
                     Подай ръка и просто
                                продължи по пътя си...
            Очакването прави
              пътуването
                не така мъчително!
Помни, 
             че аз те чакам там,
                                           в отвъдното...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това не е премиренчество ,а МЪДРОСТ!
    Прекрасен стих!
  • Звучи примирено,но силно и с една неочаквана решителност
  • Натъжава стиха ти!

    Когато не можем да имаме нещо, в този живот, дали ще бъдем щастливи, ако го имаме в отвъдния???
    Поздрав!
  • Поздрави, Теменужке!
    Натъжи ме, но много ми хареса!
  • Теменужке , мила дружке, много си приличаме с теб , че надничаме в отвъдното, но сега сме още тук и се радваме на красотата около нас! Поздравявам те!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...