14.06.2007 г., 13:45

ОЧАКВАНЕ

715 0 5
ОЧАКВАНЕ

Защо не ме поглеждаш
               във очите?
                 Страхуваш ли се?
                          Не, недей! Отдавна
           видях - и съм наясно -
                  със искрите,
                     със пламъците странни
                              в твоя поглед,
                                когато разговаряме.
             Спокойно....
Не зная как
          и подир колко време -
                    навярно в друг живот -
                                  но ще сме заедно,
 защото при прераждане
                 остава най-чистото
                           и най-дълбоко чувство,
                                         за да пребъде!
А сега - не скривай
             очите си от мен!
                       Така ще можем
                               да изживеем дните си
      докрая!
                     Подай ръка и просто
                                продължи по пътя си...
            Очакването прави
              пътуването
                не така мъчително!
Помни, 
             че аз те чакам там,
                                           в отвъдното...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е премиренчество ,а МЪДРОСТ!
    Прекрасен стих!
  • Звучи примирено,но силно и с една неочаквана решителност
  • Натъжава стиха ти!

    Когато не можем да имаме нещо, в този живот, дали ще бъдем щастливи, ако го имаме в отвъдния???
    Поздрав!
  • Поздрави, Теменужке!
    Натъжи ме, но много ми хареса!
  • Теменужке , мила дружке, много си приличаме с теб , че надничаме в отвъдното, но сега сме още тук и се радваме на красотата около нас! Поздравявам те!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....