Очакване
Очакване
Как бавно времето минава,
когато ти не си до мен
и питам се дали и ти тогава
във отговор се чувстваш тъй сломен.
И все стоя до телефона
поне да чуя плътния ти глас,
на скуката от делника на фона
да виждам пак лика ти час след час.
Ала напразно се оказва май,
сред каменния дъх на самотата
очакването на жадувания Рай.
Бленуван звън не нарушава тишината.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Матева Todos los derechos reservados
