Очакване

1 ago 2008, 23:16

Poesía » De amor

632 0 2

Очакване

Как бавно времето минава,

когато ти не си до мен

и питам се дали и ти тогава

във отговор се чувстваш тъй сломен.

И все стоя до телефона

поне да чуя плътния ти глас,

на скуката от делника на фона

да виждам пак лика ти час след час.

Ала напразно се оказва май,

сред каменния дъх на самотата

очакването на жадувания Рай.

Бленуван звън не нарушава тишината.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2008-11-27T13:23:34+02:00

"...поне да чуя плътния ти глас
на скуката от делника на фона..." -много ми хареса! Поздрав!
Rois (Събина Брайчева)

2008-08-02T01:26:59+03:00

О, знам го това очакване! Много хубаво стихотворение!