Очакване
Как бавно времето минава,
когато ти не си до мен
и питам се дали и ти тогава
във отговор се чувстваш тъй сломен.
И все стоя до телефона
поне да чуя плътния ти глас,
на скуката от делника на фона
да виждам пак лика ти час след час.
Ала напразно се оказва май,
сред каменния дъх на самотата
очакването на жадувания Рай.
Бленуван звън не нарушава тишината.
© Галина Матева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
