Очакване
Очакване
Как бавно времето минава,
когато ти не си до мен
и питам се дали и ти тогава
във отговор се чувстваш тъй сломен.
И все стоя до телефона
поне да чуя плътния ти глас,
на скуката от делника на фона
да виждам пак лика ти час след час.
Ала напразно се оказва май,
сред каменния дъх на самотата
очакването на жадувания Рай.
Бленуван звън не нарушава тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Матева Всички права запазени
