3 jun 2008, 15:27

Очакване

1.1K 0 0

Родих се малка, беззащитна,

родих се в самота,

но ето, в сърцето си обикнах

живота и света.

От първата си глътка въздух,

през всички дни и досега

любов и обич непрестанно търсех,

не познах аз мъка и тъга.

Жажда за живот изпитвам,

жажда за любов.

Но къде е тя? - безспир се питам,

не чува тя ни вопъл, нито зов.

..................................

Къде си ти, любов,

и защо не си до мен?

Да бъда под твоя покров

мечтая всеки ден.

..................................

И мене тя да срещне,

и при мене тя да спре,

и в безбройни, провалени срещи -

надеждата е жива, тя не мре.

Надежда за любов и обич,

за страст и топлина,

но стоя като обгърната с обръч,

недопускащ светлина.

И все очаквам някой ден

на мен,

в този студ и мраз

да проговори с глас необикновен:

"Любима моя, обичам те и аз."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Златева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....