3 июн. 2008 г., 15:27

Очакване

1.1K 0 0

Родих се малка, беззащитна,

родих се в самота,

но ето, в сърцето си обикнах

живота и света.

От първата си глътка въздух,

през всички дни и досега

любов и обич непрестанно търсех,

не познах аз мъка и тъга.

Жажда за живот изпитвам,

жажда за любов.

Но къде е тя? - безспир се питам,

не чува тя ни вопъл, нито зов.

..................................

Къде си ти, любов,

и защо не си до мен?

Да бъда под твоя покров

мечтая всеки ден.

..................................

И мене тя да срещне,

и при мене тя да спре,

и в безбройни, провалени срещи -

надеждата е жива, тя не мре.

Надежда за любов и обич,

за страст и топлина,

но стоя като обгърната с обръч,

недопускащ светлина.

И все очаквам някой ден

на мен,

в този студ и мраз

да проговори с глас необикновен:

"Любима моя, обичам те и аз."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...