Jun 3, 2008, 3:27 PM

Очакване

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Родих се малка, беззащитна,

родих се в самота,

но ето, в сърцето си обикнах

живота и света.

От първата си глътка въздух,

през всички дни и досега

любов и обич непрестанно търсех,

не познах аз мъка и тъга.

Жажда за живот изпитвам,

жажда за любов.

Но къде е тя? - безспир се питам,

не чува тя ни вопъл, нито зов.

..................................

Къде си ти, любов,

и защо не си до мен?

Да бъда под твоя покров

мечтая всеки ден.

..................................

И мене тя да срещне,

и при мене тя да спре,

и в безбройни, провалени срещи -

надеждата е жива, тя не мре.

Надежда за любов и обич,

за страст и топлина,

но стоя като обгърната с обръч,

недопускащ светлина.

И все очаквам някой ден

на мен,

в този студ и мраз

да проговори с глас необикновен:

"Любима моя, обичам те и аз."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...