3.06.2008 г., 15:27

Очакване

1.1K 0 0

Родих се малка, беззащитна,

родих се в самота,

но ето, в сърцето си обикнах

живота и света.

От първата си глътка въздух,

през всички дни и досега

любов и обич непрестанно търсех,

не познах аз мъка и тъга.

Жажда за живот изпитвам,

жажда за любов.

Но къде е тя? - безспир се питам,

не чува тя ни вопъл, нито зов.

..................................

Къде си ти, любов,

и защо не си до мен?

Да бъда под твоя покров

мечтая всеки ден.

..................................

И мене тя да срещне,

и при мене тя да спре,

и в безбройни, провалени срещи -

надеждата е жива, тя не мре.

Надежда за любов и обич,

за страст и топлина,

но стоя като обгърната с обръч,

недопускащ светлина.

И все очаквам някой ден

на мен,

в този студ и мраз

да проговори с глас необикновен:

"Любима моя, обичам те и аз."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...