Да те забравя не успях,
след тебе нищо не остана.
Изчезна моят бурен смях,
настана мъчителна тишина.
Не зная какво е спокоен сън,
търся в мислите си твоите очи.
Имам чувството, че ти си отвън
и чакаш да отворя врати.
Дочувам леки стъпки,
може би връщаш се ти.
Да ме докоснеш с пареща ръка
и да слеем нашите тела.
© Пролетното момиче Todos los derechos reservados