Oct 9, 2009, 10:40 AM

Очакване 

  Poetry » Love
457 0 1

Да те забравя не успях,
след тебе нищо не остана.
Изчезна моят бурен смях,
настана мъчителна тишина.

Не зная какво е спокоен сън,
търся в мислите си твоите очи.
Имам чувството, че ти си отвън
и чакаш да отворя врати.

Дочувам леки стъпки,
може би връщаш се ти.
Да ме докоснеш с пареща ръка
и да слеем нашите тела.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??