25 oct 2009, 4:58

Очакване

669 0 6

 

Очите ти, очите

как палаво искрят!

Сближават ме мечтите

с вълшебния им свят.

 

       - На отпуската лятна

       събрали са в лъча

       загара в колената,

       смехът им и плача.

 

Очите ти, очите

на морските вълни,

ловят ли в светлините

на фара позивни?

 

        - Вълни ще се надигат

        и впускат в своя бяг,

        а той все тъй ще мига

        в спасителния бряг.

 

И ти все тъй ще плискаш

вълна подир вълна,

а аз - отворен пристан

от приказка една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...