Очите ти, очите
как палаво искрят!
Сближават ме мечтите
с вълшебния им свят.
- На отпуската лятна
събрали са в лъча
загара в колената,
смехът им и плача.
Очите ти, очите
на морските вълни,
ловят ли в светлините
на фара позивни?
- Вълни ще се надигат
и впускат в своя бяг,
а той все тъй ще мига
в спасителния бряг.
И ти все тъй ще плискаш
вълна подир вълна,
а аз - отворен пристан
от приказка една.
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
