20 nov 2011, 17:12

Очакване 

  Poesía » De amor
621 0 2

И идва в тихата нощ прецъфтяла

като пролетна жажда за летния дъжд,

една синя магия за любов зажадняла

в очакване стъпките на любимия мъж.

 

Като буря в морето, като ранена сирена,

всеки час е болка и радост, и смърт.

И от тях се превръщам в смирена,

понесла нанякъде любовния кръст.

 

Отивам, завръщам се, чакам и пак.

Отвън ми мирише липата на страст.

Отдавна преживяхме преломния час.

Време настана да повярваме в нас...

© Теодорина Аначкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??