И идва в тихата нощ прецъфтяла
като пролетна жажда за летния дъжд,
една синя магия за любов зажадняла
в очакване стъпките на любимия мъж.
Като буря в морето, като ранена сирена,
всеки час е болка и радост, и смърт.
И от тях се превръщам в смирена,
понесла нанякъде любовния кръст.
Отивам, завръщам се, чакам и пак.
Отвън ми мирише липата на страст.
Отдавна преживяхме преломния час.
Време настана да повярваме в нас...
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
