20.11.2011 г., 17:12 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
607 0 2

И идва в тихата нощ прецъфтяла

като пролетна жажда за летния дъжд,

една синя магия за любов зажадняла

в очакване стъпките на любимия мъж.

 

Като буря в морето, като ранена сирена,

всеки час е болка и радост, и смърт.

И от тях се превръщам в смирена,

понесла нанякъде любовния кръст.

 

Отивам, завръщам се, чакам и пак.

Отвън ми мирише липата на страст.

Отдавна преживяхме преломния час.

Време настана да повярваме в нас...

© Теодорина Аначкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??