Очакване
И идва в тихата нощ прецъфтяла
като пролетна жажда за летния дъжд,
една синя магия за любов зажадняла
в очакване стъпките на любимия мъж.
Като буря в морето, като ранена сирена,
всеки час е болка и радост, и смърт.
И от тях се превръщам в смирена,
понесла нанякъде любовния кръст.
Отивам, завръщам се, чакам и пак.
Отвън ми мирише липата на страст.
Отдавна преживяхме преломния час.
Време настана да повярваме в нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодорина Аначкова Все права защищены
