Звездите потъват нежно в нощта,
а аз с нетърпение чакам любовта.
Сега съм в прегръдките на самотата,
защото пуста е, пуста е в мене душата
и следите не мога аз да залича.
Отдавна ме е приютила при себе си нощта
и стъпките твои чувам аз още -
как бавно към мене пристъпваш ти нощем
и как луната ни къпе във вълшебната си светлина,
а ние двамата се наслаждаваме на нощната тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
