Звездите потъват нежно в нощта,
а аз с нетърпение чакам любовта.
Сега съм в прегръдките на самотата,
защото пуста е, пуста е в мене душата
и следите не мога аз да залича.
Отдавна ме е приютила при себе си нощта
и стъпките твои чувам аз още -
как бавно към мене пристъпваш ти нощем
и как луната ни къпе във вълшебната си светлина,
а ние двамата се наслаждаваме на нощната тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
