Звездите потъват нежно в нощта,
а аз с нетърпение чакам любовта.
Сега съм в прегръдките на самотата,
защото пуста е, пуста е в мене душата
и следите не мога аз да залича.
Отдавна ме е приютила при себе си нощта
и стъпките твои чувам аз още -
как бавно към мене пристъпваш ти нощем
и как луната ни къпе във вълшебната си светлина,
а ние двамата се наслаждаваме на нощната тишина.
© Диди All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
