Очакване

Сълзата на вятъра литва

към здрача, потънал в тъга,

моята болка е сляпа молитва

в душата на лунна мъгла.

Очаквам ръце зажаднели

да стоплят студената нощ,

лъжи от печал изгорели

забиват се в мен – хладен нож.

И тътне тъмата смутена

в сън златен – ранени листа,

в усмивката ти отегчена

прозира на фалша греха.

Но няма ли път към сърцето

да води в беззвездна тъма,

разпръсвам светулки в полето

да сочат пътя към дома.

В тъма със сърце натежало,

те търся със вятър в дъжда,

във лунното огледало,

във пазвата на нощта.

Сълзата на вятъра литва

сълзата на мойта душа,

тя е последната тиха молитва -

любовен шепот в ръжта.

Живка Юрукова