19.08.2014 г., 18:35

Очакване

874 0 0

Очакване

 

Сълзата на вятъра литва

към здрача, потънал в тъга,

моята болка е сляпа молитва

в душата на лунна мъгла.

 

Очаквам ръце зажаднели

да стоплят студената нощ,

лъжи от печал изгорели

забиват се в мен – хладен нож.

 

И тътне тъмата смутена

в сън златен – ранени листа,

в усмивката ти отегчена

прозира на фалша греха.

 

Но няма ли път към сърцето

да води в беззвездна тъма,

разпръсвам светулки в полето

да сочат пътя към дома.

 

В тъма със сърце натежало,

те търся със вятър в дъжда,

във лунното огледало,

във пазвата на нощта.

 

Сълзата на вятъра литва

сълзата на мойта душа,

тя е последната тиха молитва -

любовен шепот в ръжта.

 

Живка Юрукова

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Юрукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...