Очакване

Очакване

Да вярвам вече аз не мога,

като скала се забива всяка трудност в мен,

нямам сила да ù отговоря, чакам със сълзи следващия ден.

И какво чакам… вече не зная?

Дали любов, дали мечта… или безкрая.

Нещо да разчупи в мен скалата, да ме хване и повдигне на върха,

но нека ме запази цяла, да не си загубя там ума.

Да погледна отвисоко и да чувствам свободата,

да  се смея над дребнавото, да прегазя самотата.

Да стъпча с цяла сила страховете, да разкъсам мрака.

Да почувствам, че летя и имам сили да се боря,

да благодаря и да се помоля.