Очакване
Да вярвам вече аз не мога,
като скала се забива всяка трудност в мен,
нямам сила да ù отговоря, чакам със сълзи следващия ден.
И какво чакам… вече не зная?
Дали любов, дали мечта… или безкрая.
Нещо да разчупи в мен скалата, да ме хване и повдигне на върха,
но нека ме запази цяла, да не си загубя там ума.
Да погледна отвисоко и да чувствам свободата,
да се смея над дребнавото, да прегазя самотата.
Да стъпча с цяла сила страховете, да разкъсам мрака.
Да почувствам, че летя и имам сили да се боря,
да благодаря и да се помоля.
© Нели Стефанова All rights reserved.