21.12.2013 г., 19:23

Очакване

565 0 0

Очакване


Да вярвам вече аз не мога,

като скала се забива всяка трудност в мен,

нямам сила да ù отговоря, чакам със сълзи следващия ден.

И какво чакам… вече не зная?

Дали любов, дали мечта… или безкрая.

Нещо да разчупи в мен скалата, да ме хване и повдигне на върха,

но нека ме запази цяла, да не си загубя там ума.

Да погледна отвисоко и да чувствам свободата,

да  се смея над дребнавото, да прегазя самотата.

Да стъпча с цяла сила страховете, да разкъсам мрака.

Да почувствам, че летя и имам сили да се боря,

да благодаря и да се помоля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...