16 ene 2016, 2:32  

Очакване

515 0 5

Очакване

 

За кой ли път, със навик вреден

и чувство на тревожност,

отново взех да се изнервям.

Страхувам се до невъзможност.

 

Пропяха първите петли.

Аз, както винаги, будувам.

А искам да заспя. Нали

си легнах, за да те сънувам.

 

Горчиво- сладък аромат

отново спалнята изпълни.

До мене стария познат-

пак, пепелникът, се препълни.

 

Ключът изщрака. Изведнъж,

за миг светът се преобърна.

И с тишината влезе мъж.

Дочаках те. Ти се завърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...