13 may 2017, 13:45  

Очакване

  Poesía
807 7 25

"Привет! Очаквах те отдавна,

къде се губиш вече трети ден!"

Забърза се момичета, побягна

към пощальонът, мъничко смутен!

 

Повдигна рамене и я подмина,

за нея просто нямаше писмо!

Така, измина се година

с въпросите: "Кога?" или "Защо?"

 

Едно момче и беше обещало, 

да пише абсолютно всеки ден!

Дали пък, тя не бе разбрала!

Дали животът и превръщаше се в плен!

...

Веднъж, по пътя се зададе

войник с вързопче и цветя!

Момичето си той не бе забравил,

но там, от фронта, не пристигаха писма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Велин! Войната е нещо лошо и абсолютно излишно, но...
    Радвам се, че ти е харесало!
  • А, и тук война! Прекрасно пресъздадена история, Руми! Колко съм се нагледал на войни - и в Косово, и в Босна... Но при теб има щастлив край. Поздрави, Руми!
  • Роси, Силве...
  • Хубаво е!
  • Вълнуващо... Поздравления, Руми!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...