13 мая 2017 г., 13:45  

Очакване

802 7 25

"Привет! Очаквах те отдавна,

къде се губиш вече трети ден!"

Забърза се момичета, побягна

към пощальонът, мъничко смутен!

 

Повдигна рамене и я подмина,

за нея просто нямаше писмо!

Така, измина се година

с въпросите: "Кога?" или "Защо?"

 

Едно момче и беше обещало, 

да пише абсолютно всеки ден!

Дали пък, тя не бе разбрала!

Дали животът и превръщаше се в плен!

...

Веднъж, по пътя се зададе

войник с вързопче и цветя!

Момичето си той не бе забравил,

но там, от фронта, не пристигаха писма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Велин! Войната е нещо лошо и абсолютно излишно, но...
    Радвам се, че ти е харесало!
  • А, и тук война! Прекрасно пресъздадена история, Руми! Колко съм се нагледал на войни - и в Косово, и в Босна... Но при теб има щастлив край. Поздрави, Руми!
  • Роси, Силве...
  • Хубаво е!
  • Вълнуващо... Поздравления, Руми!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...