Реката на илюзиите гръб опря
в бетонната снага на хоризонта.
Зачака да пристигне любовта
по моста със старинната поанта.
Бе ден за светски шум и суета,
и с нови рокли от въздишки,
танцуваха във чашата с леда
звезди със страстите човешки.
Те можеха и знаеха какво ли не.
Не искаха изобщо да споделят
и заедно се стапяха във края деня.
По изгрев за да не разделят и владеят.