9 jul 2017, 20:26  

Очакване 

  Poesía
375 2 4

ОЧАКВАНЕ

 

Преситих се на есенни листа,

отронващи се тихо със сълзи́те,

потъващи в безсънната земя,

отнасящи на младостта мечтите...

 

Преситих се на зимни ветрове,

душата ми превърнали в снежинка;

прелитащите празни часове́,

несъхранили даже и прашинка

 

от времето, когато с порив див –

на пролетта в безумното цъфтене –

се чувствах и свободен, и щастлив,

като крило от птичото летене...

 

Преситих се на лятна мараня

от страсти и от чувства на промоция;

на нестинарски танци, суетня

на мравките със техните емоции...

 

Земята се върти в сезонен ритъм,

незнаеща какво е междучасие,

а аз трептя на нея и се питам –

кога ще дойде моето причастие!

 

 

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??