Очакване
ОЧАКВАНЕ
Преситих се на есенни листа,
отронващи се тихо със сълзи́те,
потъващи в безсънната земя,
отнасящи на младостта мечтите...
Преситих се на зимни ветрове,
душата ми превърнали в снежинка;
прелитащите празни часове́,
несъхранили даже и прашинка
от времето, когато с порив див –
на пролетта в безумното цъфтене –
се чувствах и свободен, и щастлив,
като крило от птичото летене...
Преситих се на лятна мараня
от страсти и от чувства на промоция;
на нестинарски танци, суетня
на мравките със техните емоции...
Земята се върти в сезонен ритъм,
незнаеща какво е междучасие,
а аз трептя на нея и се питам –
кога ще дойде моето причастие!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
