18 feb 2021, 7:12

Очакване

  Poesía » Otra
748 2 2

 

     Очакване

 

Навярно милостивата съдба

в безбрежната си щедрост ме приветства.

С фонтаните на плачеща върба

люлее се далечното ми детство.

 

Удавиха се нощните певци

в сълзата на притихналото вино.

В цигулките на есенни щурци

ридаеше духът на Паганини.

 

Но има още за щурците шанс

и светлина за цялата вселена.

В мираж от неизгрял протуберанс

сънуват обич всички преродени.

 

Рисувам път и сенки от крила –

в безкраен път – безкрайна върволица.

В талазите на синята мъгла

прелитаха мигриращите птици.

 

Магията на твоите очи

понякога ми липсва до полуда.

Но късно е. Сега ми се мълчи

в очакване да стане чудо.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....