3 jun 2021, 19:54

Очакване

  Poesía
832 7 15

            Копнежни нощи, неброени дни,

                       самотен бряг, разплакани очи,

                                 и стъпки в пясъка, от пяната отмити,

            а вятърът в косите тайната заплита.

                       Все по-високо - слънцето прежуря вече,

                                 морето нажежено с  милиони стъкълца

            отблясъци препраща накъм вечността

                        да ти напомня, че все още те очаква

                                 едно пораснало момиче на брега,

            тъй както майката Земя любовно чака

                                  след всяка зима да я целуне пролетта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...