Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече,
морето нажежено с милиони стъкълца
отблясъци препраща накъм вечността
да ти напомня, че все още те очаква
едно пораснало момиче на брега,
тъй както майката Земя любовно чака
след всяка зима да я целуне пролетта!
© П Антонова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
