M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
19 nov 2021, 22:07

Очакване 

  Poesía » De amor
1190 3 17

Свечерява се. Мека, къдрава

тъмнина, се свлече по огнените

нишки на звездите и угаси

светлините на залеза, а здрачът

потопи далечината в пустота.

 

Нощта се настани в съня ми,

с ромола монотонен на реката,

а в сумрака останаха да летят

само белите гриви на пяната.

 

Сънят ме пренесе, зад необята,

на крилете на нечувана песен,

в която се разтапях, като капка

роса, в лъчите на късната есен.

 

Там аз те срещнах, безплътен

и тих, със същата мила усмивка,

душата се сви на небесен тепих

и се отдаде на топлите чувства.

 

Да те докосна с ръка се опитах,

но синьо сияние бързо ме спира,

и чувствам вибрираща яка стена,

картини от съня ми  как ги зазида…

 

Нощта се свлече по накъсаните

огнени нишки на звездите, откри

бледите руменини на идващия ден,

а аз останах в очакване да ме

целунеш!

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??