Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота.
Нощта се настани в съня ми,
с ромола монотонен на реката,
а в сумрака останаха да летят
само белите гриви на пяната.
Сънят ме пренесе, зад необята,
на крилете на нечувана песен,
в която се разтапях, като капка ...