Очакване
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота.
Нощта се настани в съня ми,
с ромола монотонен на реката,
а в сумрака останаха да летят
само белите гриви на пяната.
Сънят ме пренесе, зад необята,
на крилете на нечувана песен,
в която се разтапях, като капка
роса, в лъчите на късната есен.
Там аз те срещнах, безплътен
и тих, със същата мила усмивка,
душата се сви на небесен тепих
и се отдаде на топлите чувства.
Да те докосна с ръка се опитах,
но синьо сияние бързо ме спира,
и чувствам вибрираща яка стена,
картини от съня ми как ги зазида…
Нощта се свлече по накъсаните
огнени нишки на звездите, откри
бледите руменини на идващия ден,
а аз останах в очакване да ме
целунеш!
© Миночка Митева All rights reserved.
