Идва пролет, кос запя,
грейна цялата земя,
слънчице нослето вирна,
вятърко с уста подсвирна.
А пък аз от лъч облян,
чакам мирен и засмян,
щъркеловите ята
да се върнат у дома.
Щото… мама обеща,
дойде ли си пролетта
Щърко в дар ще донесе
братче, мъничко дете.
„Батко ще си!“– баба рече-
на ревливото човече,
ще го бавиш занапред
и ще въдворяваш ред.
После като порасте,
с него двамата ще сте
братчетата най-добри
в пакости и във игри.“
Та сега и в ден, и в мрак
моля Щъркелана драг,
бебчето да не забрави,
той на прага да остави.
16. 02. 2023 г.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Чакам идващата пролет, щъркелът да долети с малко бебенце на двора! Братче да ми подари! »