29 jun 2006, 11:34

Очакване

  Poesía
665 0 4




Отвън дочувам весела закачка,

с вълнение притичвам до вратата.

Задъхано се втурва в къщи раздавача,

подава ми вързопа със писмата.

 

Там гуши се и вестничето – злато,

очаквано със трепет и надежда.

Изсипва в шепите ми лято

и с пъстрите си листи ме поглежда.

 

С какво ли пак ще ме зарадва,

какво ли ще разстели на дланта?

Вълшебство чудно се прокрадва

и светъл, очарова ме света!

 

29.06.2000 г.

/четвъртък/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...