29.06.2006 г., 11:34

Очакване

663 0 4




Отвън дочувам весела закачка,

с вълнение притичвам до вратата.

Задъхано се втурва в къщи раздавача,

подава ми вързопа със писмата.

 

Там гуши се и вестничето – злато,

очаквано със трепет и надежда.

Изсипва в шепите ми лято

и с пъстрите си листи ме поглежда.

 

С какво ли пак ще ме зарадва,

какво ли ще разстели на дланта?

Вълшебство чудно се прокрадва

и светъл, очарова ме света!

 

29.06.2000 г.

/четвъртък/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...