Отвън дочувам весела закачка,
с вълнение притичвам до вратата.
Задъхано се втурва в къщи раздавача,
подава ми вързопа със писмата.
Там гуши се и вестничето – злато,
очаквано със трепет и надежда.
Изсипва в шепите ми лято
и с пъстрите си листи ме поглежда.
С какво ли пак ще ме зарадва,
какво ли ще разстели на дланта?
Вълшебство чудно се прокрадва
и светъл, очарова ме света!
29.06.2000 г.
/четвъртък/
© Мери Попинз Всички права запазени